chery
Потребител
| Мнения: 3 |   |
|
Един татко разказва... - 26.03.2007 18:50
Тъй като никой не се престрашава да подхване първата тема,този разказ ми направи ислно впечатление,реших да го споделя с вас...
Автор Валери Митрани
Здравейте, пише ви един горд и щастлив татко.
Името ми е Валери. На 01.11.2004 г. моят живот коренно се промени - това бе денят, в който аз присъствах на раждането на детето.
Накратко - ние със съпругата ми живеем в Израел, страната на раздорите войните и постоянните самоубийствени атаки от страната на палестинтците.
В нощта срещу първи ноември съпругата ми (Ализа) ме събуди и ми каза, че чувства болки и напъни в корема. Първоначално изтръпнах, но постепенно се успокоих – “Ето, идва моментът! Моментът, в който животът коренно се променя, моментът в който ще ставаш ТАТКО.”
Молех се на Господа всичко да бъде наред. Контракциите продължиха доста време. През това време стояхме с Ализа пред болницата на една пейка и отчитахме времето между контракциите. Към 9 сутринта те се засилиха. След кратък преглед в болницата Ihilov в Тел Авив я приеха. Биха й инжекция и ми казаха, че ако съм много изморен мога да отида вкъщи да поспя - тя няма да роди скоро.
На път за вкъщи стана pigua (бомбен атентат) на метри от мен.
В момента, в който автобусът минаваше покрай shuka Karmen (пазара) стана експлозията.Тогава осъзнах много истини в живота... Да човек чакаше да стане баща, а на метри от него умряха хора (имаше и един българин сред убитите).
Към 5 часа отидох пак в болницата - Ализ се беше събудила. Скрих от нея за трагедията. Тя повече от всичко искаше да стане майка, да се роди плодът на нашата голяма любов. Независимо, че сме сами в Израел, ние бяхме готови повече от всичко да станем родители.
Наближи часът, в които бебето ще се роди... Напрежението ми се покачи – “Дали ще мине леко и без усложнения?”
Ализ ми каза да не се страхувам (то би трябвало тя да се страхува повече, но в случая бе обратното). Иииииииииии... към 19:55 часа се роди то - Щастието на нашия живот, нашият син Денис.
Господ ми е свидетел - аз просто се разплаках наравно с първия рев на бебенцето ни. В този момент имах чувството, че се родих наравно с него и моята първа глътка въздух бе заедно с неговата.
Искам да посветя този разказ на всички бъдещи татковци. Пожелавам на всички да изпитат това огромно щастие.
Искам да посветя тази статия на бабите и дядовците, които наравно с нас тръпнеха на хиляди километри от нас, които плакаха наравно с нас, които независимо от километрите, които ни деляха ги чувствахме сякаш са до нас и ни окуражаваха ( баба Жуля и баба Нина, дядо Васко и Дончо.)
И най- вече, този разказ искам да посветя на моята скъпа и обичана съпруга Ализа и искам да го кажа пред всички:
Ализ, ОБИЧАМ ТЕ!
|
|
|
| | Възможността посетители, които не са регистрирани да публикуват мнения е забранена. |
nana
Потребител
| Мнения: 39 | |
|
Отговор:Един татко разказва... - 28.03.2007 17:27
интересен разказ, жалко,че много малко бащи споделят това им преживяване...
|
|
|
| | Възможността посетители, които не са регистрирани да публикуват мнения е забранена. |
todor
Потребител
| Мнения: 1 | |
|
Отговор:Един татко разказва... - 11.10.2007 10:06
Прочетох този хубав разказ, жена ми го прати като линк. Регистрирах се само за да прокоментирам. Това което се е случило е прекрасно, поздравявам ви за успешното раждане и ви желая още красиви и здрави бебчета.
На нас това ни предстои след 3 месеца и споделям притесненията ви.
Притесненията ми са основно как ще мине раждането, дали всичко ще е наред, дали лекарите и акушерките ще се държат добре с нея и т.н.
Общо взето с нетърпение чакам момента "на истината" 
Усещам че виждайки агресия или напрегната ситуация около себе си, все по често се замислям за бъдещето ни детенце и как бих могъл да го обградя от лоши хора и подобни ситуации, за съжаление преди не съм обръщал внимание, но това си е ежедневие.
Както и да е пак ви поздравявам, и благодаря понеже разказа ви вдъхва оптимизъм че дори в най лошата обстановка нещата все пак се нареждат по най добрия начин.
Успех 
|
|
|
| | Възможността посетители, които не са регистрирани да публикуват мнения е забранена. |
jovtscho
Потребител
| Мнения: 1 | |
|
Отговор:Един татко разказва... - 12.10.2007 10:03
Здравейте колеги-татковци,
сценичната треска е неприятна 'болест', затова не съм се престрашавал да разкажа досега за уникалното изживяване (на което станах свидетел на живо) покрай раждането на първото ни дете. Вероятно опитните татковци тук ще се усмихнат снизходително и ще ми поставят кратка диагноза 'превъзбуда' или пук 'слаби нерви', но това в момента е без значение.
Случаят е подобен на този от разказа на Валери - действието се развива в чужбина, страната е мааааалко по-безопасна от Израел (иде реч за Германия)  , главно действащо лице е съпругата ми или по-скоро контракциите й, които се появиха незнайно защо и съвсем случайно ден след предаването на бакалавърската й работа! Дали пък това не ускори процеса?!
Притесненията, за които споменава Тодор, са повече от присъщи за всички новобранци, така че в късни доби ме затресе и мен вълна от разнородни притеснения...Повечето от тях, разбира се, безпочвено, понеже в Германия родилката е свято същество и се третира като такова в чисти и светли клиники, в които пациентът е човек, а не спонсор. За разлика от родните ни болнични заведения за раждането на сина ни не бяхме 'наказани' с допълнителна сума за специално третиране, та нали това е бъдещ данъкоплатец и платец на нашите пенсии !!!
В 4:30 приеха съпругата ми в родилно отделение, в 9:30 синът ни вече огласяше цялата клиника. За белите петна в разказа на съпругата ми вероятно ще проявите разбиране, това е и по-скоро тема за друг форум, но след 5 часа в родилното ми стана ясно какво преживява една родилка и свалям шапка на многодетните майки, които въпреки първото си раждане успяват да забравят (или поне се опитват) болките за да дадат живот и на още дечица... Не зная дали мъжката част от нас може да осъзнае какво съпътства родилката по пътя й към майката, но аз лично завиждам на съпругата ми за 'мъжкото' й поведение - без никаква упойка тя ме превърна в татко на едно невероятно дете (дааа, знам, че това е клише за всеки родител )
На всички бъдещи татковци (Тодор, стискам Ви палци) пожелавам да имат възможност да присъстват на раждането поне на първото си дете - така ще видим сметката на криворазбрания патриархат
|
|
|
| | Възможността посетители, които не са регистрирани да публикуват мнения е забранена. |
|
Форум 
