Момченцата и момиченцата често се държат по различен начин - а защо ли? Ами по простата причина, че ние-възрастните ги третираме различно.  Това обаче не е единствената причина, освен нея има и редица генетични.
Розов или светлосин?
Рокличка на цветчета или къси панталонки?
Багер или пък количка за куклите?

Няма начин да се скрие от децата възможността сами да открият принадлежността си към съответния пол, да разберат дали са момченца или момиченца и каква е разликата. Това познание е важна стъпка в развитие на малките. И в стремежа си да разберат към коя група спадат, между третата и петата годинка те понякога прекаляват с тюла по роклята си на принцеса или пък с изрисуваната брада, която е не винаги на коректното място, в ролята на местен шериф. Родители, не се бойте - рано или късно тюлът и пистолетът ще бъдат захвърлени в големия кашон в килера и потомците Ви ще са се вживяли в съответната роля на момченце или момиченце. Както мъжете, така и жените не се причисляват вече автоматично към определена роля.
Голяма част от съвременните родители се опитват да съчетават семейството с професията си и поради това се налага да си разпределят ежедневните задължения. Ако дечицата поратсват с такъв пример, те ще бъдат подготвени за съвременното общество.

Момиченцата по всяка вероятност, понеже те се учат на ласки. Учените твърдят, че родителите  прегръщат по-честичкомомиченцата отколкото мъжките си рожби. Явно момиченцата се третират несъзнателно по-нежно, и то не само от родителите им, а и от лели и чичовци, както и от възрастните от приятелския кръг. Може би това е причината момчетата да не обичат ласките след невръстните си годинки.
Ако рожбата Ви не си пада особено по ласките, бихте могли да я примамите неусетно за нея - момченцата например чрез съвместно лудеене- погъделичкайте го, пошегувайте се с него или пък се поборичкайте в тревата. Това със сигурност ще им се понрави.

Предубеждение ли е клишето, че момченцата обичат да си мерят силите, момиченцата обикновено пък са грижовни?
В никакъв случай, твърдят учените! Действително двата пола се различават в общуването с други деца и по време на игра значително.
Проучвания на тази тема показват, че момиченцата в повечето случаи се опитват да се погаждат с другите дечица. Освен това се притичват по-бързо и на помощ. За разлика от тях момченцата пък са по-нападателни и се налагат по-успешно. Обяснението се крие в историята на човечеството - мъжът е завладявал нови територии, биел се е с враговете, защитавал е семейство и собствеността си, докато жените са се грижили за топла храна, дрехи и добро настроение за цялото семейство.

70 % от ревливите бебета са момчета, показва статистиката. Каква е причината за това, не  се знае със сигурност. Едно от предположенията е, че момчетата срещат повече трудности да се пригодят към живота извън майчината утроба, понеже нервната им система е по-малко развита от тази на момиченцата.
Освен това е известно, че бебетата от мъжки пол се поддават много повече на външни дразнители от женските им връстници: ако се подложат на слабо, но постоянно дразнение от напр. шум, нивото на кортизона им се покачва значително. Моомиченцата пък за сметка на това не реагират на слаби дразнения и запазват по този начин нормалното ниво на кортизона в кръвта си.

На момченцата, безспорно. Амбулантно се лекуват 4 пъти повече момченца отколкото момиченца. Малките Рамбовци се нараняват по-често, понеже рискуват повече от връстничките си. Изучавайки смелото поведение на малчуганите, канадската психоложка Барбара Моронджиело стига до особено интересния резултат, че
1. Много повече момиченца отколкото момченца успяват да разграничат опасните от по-малко опасните  занимания (като напр. рисковано катерене по дърветата);
2. Момиченцата избягват подобни опасности, докато мъжките им връстници не вярват, че ще им се случи нещо лошо, дори и да оценят риска на ситуацията;
3. Момченцата имат съвсем друго усещане за злополуките, за тях те са просто 'лош късмет', докато момиченцата обвиняват себе си за случилото се.

В невръстната възраст момченцата по-често страдат от алергии и инфекции. След пубертета обаче ситуацията се променя коренно. Като цяло момченцата са по-чувствителната към заболявания група: Повече момченца отколкото момиченца са хиперактивни, също момченца са повечето деца, напикаващи се насън, а и заекването и др. забавяния в растежа се наблюдават при тях. Въпреки това обаче не трябва да се обръща по-малко внимание на здравето (особено на душевното) на рожбата от женски пол, твърди немската  психоложка  Ренате  Низел:
" Поведението на момченцата вероятно се възприема по-активно. В много случаи депресии в ранна детска и в юношеската възраст, по-често наблюдавани при момичетата, остават скрити, понеже децата в тази възраст се вглъбяват в себе си, по този начин не сигнализират видимо заболяването си, а и понеже депресията въобще не се вмества в идеалната ни представа за детството.